27 Април 2009
Размисли и страсти за силите в шампионата
Гледам и не вярвам на … ушите си
Преди няколко месеца един мой приятел ми звънна и с траурно настроение ме попита: „Разбра ли какво се случи?“ Естествено аз се изплаших от най-лошото и направо ми се подкосиха краката! Преди да се опомня той продължи: „Хонда се оттеглят от Формула 1!“ Аз естествено доста му се ядосах, но и в същото време много ми улекна, защото в такъв момент човек се сеща за неща, които не пожелавам на никого. Опитах се да проявя разбиране към „Най-големия фен на Хонда“, но не разбирах как е възможно – нали 2009-та трябваше да е годината на Хонда!?! Спонтанната ми реакция беше „На Ферари и Макларън ще им е доста лесно през новия сезон“ 
)
Няколко седмици по-късно отново ми звънна същият приятел, но този път беше на седмото небе от радост, защото наследниците на Хонда бяха невъзможно бързи в тестовете преди началото на сезона. Аз все още не можех да повярвам, че „големите играчи“ могат да изпуснат нещата и си мислех, че отново става дума за вечното надлъгване.
Но, … 4 старта след началото на сезона мисля, че за никого не е тайна, че и Макларън и Ферари са доста далеч от истината!
Как е възможно двата най-големи и най-опитни заводски отбори във Формула 1 да са по-слаби не от „равния“ им конкурент Тойота (най-големият производител на автомобили в света), а от частните екипи на БраунGP и Уилямс, както и от отбора на компанията за енергийни напитки Ред Бул?
Отговорът вероятно е много сложен и много дълъг, но според мен става въпрос не за пари, информация или обурудване, а за човешки характери и личностни качества.
Сигурно не можете да преброите колко пъти сте чували изтърканото оправдание за слабата форма на „Сребърните стрели“ и Скудерията – борбата за титлите до последното състезание миналата година не им е позволила да си развият добре програмата за 2009-та! Според мен това не е действителната причина за сегашните им проблеми. Ако приемем, че за създаването на кола победител е необходимо време, което двата големи отбора са нямали, какво да кажем за останалите победители от миналата година – Рено и БМВ? Къде са те? Особенно баварците се концентрираха върху новите правила още от Канада миналата година…
Мисля за всеки е ясно, че новите правила поставят нови предизвикателства пред инженерните екипи, а някои инженерни организации са много добри в осъвършенстването на изпитани концепции, други в рисковото търсене на радикално различни решения. Съвсем логично е утвърдените отбори да заложат на сигурно, а частните и гъвкъви екипи да насочат усилията си в неизследвани от „големите“ посоки.
Всеки успял отбор във Формула 1 е успявал благодарение на невидимото, но много здраво сплотяване на отделните личности в различните звена на големите организационни структури, които са необходими в съвремения свят на любимият ни спорт. Тук може би ще е полезна една аналогия с футбола – и двата отбора са с еднакъв брой играчи, имат право да правят едни и същи неща, но много често резултатите са различни. Защо? Защото едните са по-добри от другите.
Но, нека приемем, че в един мечтан отбор бъдат събрани най-големите имена в съответните области – дали това ще е гаранция за 100% успех? Най-вероятно не защото ще липсва именно онова невидимо чувство за принадлежност на всеки участник в отбора към нещо велико! Онова почти мистично усещане на нещата и взаимно разбиране само с половин поглед, което потвърждава напълно безкрайната мъдрост в нашата поговорка „Сговорна дружина планина повдига“. Но как се създава Сговорна дружина? Това е въпросът за милион евро! Според мен това е магия, а не причинно следствена зависимост и именно затова почти не може да се ръководи.
Ако се замислим какво липсва на бавните в момента отбори спрямо бързите ще разберем, че не е нищо материално, нищо видимо! И едните и другите имат нужното обурудване, бази, производствени и изследователски мощности, достатъчно служители, спонсори и т.н., но резултатите са много различни!
Във Ферари и Макларън, според мен нещата няма да се оправят скоро именно, защото и двата отбора не са „Сговорните дружини“, които бяха. Ейдриян Нюи отдавна не ръководи работата при „Сребърните стрели“, а Денис вече не се занимава с операциите на Ф1 отбора. И ако все пак надеждите му са свързани с извествата Матрична организационна структура (в която около всеки експерт има по още четирима експерти) то във Ферари нещата са много по-сложни.
Както знаете италианците не се славят като най-дисциплинираните нации… но все пак в последните години бяха на върха в най-високо технологичния спорт на планетата! Да, но всички ключови позиции не бяха заети от италианци – знаменитият екип на Рори Бърни, Рос Браун, Михаел Шумахер, Жан Тод, Найджъл Степни и др. Според мен всеки механик, инженер, мениджър и т.н. в отбора се старае с всички сили да помогне на екипа си да стигне отново до победата, но просто нещата не се получават!
Правят се всички необходими инвестиции, организират се всички процеси, работи се не по малко (сигурно и много повече от когато и да било), но нещата просто не се получават! Липсва онази магия, която правеше отбора победител дори и в загубени битки! Онова мълчаливо взаимно допълване между инженери, механици и пилоти… Но и това сигурно не бива да ни учудва, защото всичко тече и всичко се променя. Едни личности си отиват, на тяхно място идват други и това е напълно нормално, за съжаление обаче истинските лидери са малко.
Силните характери, които са способни да обединят правилните хора около себе си и да ги мотивират да показват най-доброто от себе си в най-важните моменти очевидно не са закономерно разпределени в поколенията 
И тъй като говорим за Скудерия Ферари, струва си да се замислим, кой е действителният лидер в екипа на Ферари? Кой е „силният“ характер в момента?
Тема за размисъл:
Снимката показва част от подготовката за състезанието край Шанхай в Китай. На пръв поглед изглежда, че методът е доста нискотехнологичен, но ако се вгледаме внимателно ще забележим, че върху триколката има дори и двигател на Хонда… естествено в китайски вариант
Coments